Италия '90: Третият триумф на Бундестима и ехото на Nessun Dorma
Турнир, белязан от възхода на един неочакван голмайстор, вратарски подвизи и финал, който остава в историята заради едно спорно наказателно решение. Световното първенство в Италия през 1990 г. беше едновременно хаотично, сурово и завинаги врязано в паметта на феновете.
Четиринадесетото издание на Световното първенство по футбол се състоя в Италия в периода от 8 юни до 8 юли 1990 г. Шампионатът събра елита на футбола, като основните фаворити бяха Италия, Западна Германия, Аржентина, Бразилия и Нидерландия. Последните пристигнаха на Апенините с големи очаквания заради звездното трио от Милан – Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард – но вместо това се превърнаха в най-голямото разочарование на турнира.
Домакините от Италия заложиха на прагматичен стил: изключително стабилни в защита и средната линия, но често беззъби в предни позиции. Решението дойде от пейката в лицето на Салваторе Скилачи. Преди началото на турнира той едва ли е очаквал да бъде ключова фигура, но с попадение във всеки мач, в който се появи, той се превърна в идол на нацията, пленявайки феновете с невероятната си хъс и ефективност.
Паралелно с това Камерун написа приказката на турнира. След като шокираха света с победа над Аржентина в откриващия мач и преодоляха Румъния, африканците елиминираха Колумбия на осминафиналите. Ключов момент бе гафът на колумбийския вратар Рене Игита, който в опит да финтира ветерана Роже Мила извън наказателното поле, загуби топката и подари решаващ гол на Камерун.
Един от най-паметните сблъсъци в Торино противопостави Аржентина на Бразилия. С блестящи изяви на вратаря Серхио Гойкочеа и доза късмет след гредите, аржентинците оцеляха, докато в 81-ата минута Диего Марадона не проби през центъра, за да подаде на Клаудио Каниджа, който хладнокръвно преодоля Тафарел. В Милано Западна Германия отстрани Нидерландия в напрегнат мач, помрачен от скандала с изплюването на Руди Фьолер от страна на Франк Рийкард.
Полуфиналите бяха истинска драма с дузпи. Италия отпадна от Аржентина в Неапол, а Англия пропусна шанса си срещу Западна Германия в Торино, след като стигна най-близо до финал от 1966 г. насам. Мнозина специалисти смятат, че мачът за третото място между домакините и англичаните беше по-качествен от самия финал.
В битката за титлата Западна Германия и Аржентина предложиха предпазлив и скучен футбол, коренно различен от зрелището през 1986 г. Решителният миг дойде в 84-ата минута, когато бе отсъдена спорна дузпа за нарушение срещу Фьолер. Тъй като Лотар Матеус имаше проблем с обувките си, Андреас Бреме пое отговорността и реализира, носейки третата световна титла на германците. Франц Бекенбауер влезе в историята като втория човек след Марио Загало, станал световен шампион и като играч, и като треньор.
Статистика на турнира:
- Голмайстор: Салваторе Скилачи (Италия) — 6 гола
- Шампиони (състав): Илгнер, Бреме, Колер, Аугенталер, Бухвалд, Литбарски, Хаслер, Фьолер, Матеус, Клинсман, Бертхолд, Ауман, Кьопке, Ройтер, Мил, Ридле, Байн, Щайнер, Мьолер, Пфлюглер, Тон, Херман
- Треньор: Франц Бекенбауер
- Най-резултатни мачове: САЩ — Чехословакия 1:5, Западна Германия — ОАЕ 5:1
- Общо голове: 115 (средно 2,21 на мач)
- Най-посетен мач: 74 765 зрители (Югославия — Западна Германия); средна посещаемост: 48 391