Белгия се впуска в Мондиал 2026: Пътят в Група G
„Червените дяволи“ загърбиха ерата на „Златното поколение“ и под ръководството на Руди Гарсия се стремят към реванш, водени от експлозивния Жереми Доку.
След катастрофалното отпадане в групите на Мондиал 2022, което сложи край на ерата на „Златното поколение“, Белгия се завръща на световната сцена през 2026 г. с подновен състав и амбиция. Жребият отреди „Червените дяволи“ в Група G заедно с Египет, Иран и Нова Зеландия. Мачовете в Лос Анджелис, Сиатъл и Ванкувър изглеждат като удобен трамплин за отбора, който е решен да изтрие спомена от провала в Катар.
Новата ера под ръководството на Руди Гарсия
Назначаването на Руди Гарсия вдъхна свеж въздух в състава. Френският специалист, познат с титлата си в Лига 1 с Лил и успехите си с Рома, наложи атакуващ стил 4-3-3, основан на контрол и висока преса. Този подход даде шанс на нови таланти да изгреят, като Никола Раскин от Рейнджърс и Хоакин Сейс от Клуб Брюж. В дефанзивен план настъпи пълна смяна на караула: ветераните като Компани, Алдервейрелд и Вертонген вече са история, а пред Зено Дебаст, Кони Де Уинтер и Максим Де Кюйпер стои задачата да укрепят белгийската защита.
Офанзивна мощ и творческият дух на Де Брюйне
Атаката на Белгия е по-конкурентна от всякога. Докато Тросар, Де Кетелаере, Саелемакерс и Фофана се борят за място на крилата, Жереми Доку се откроява като истински лидер. 23-годишното острие на Манчестър Сити беше ключова фигура в квалификациите с пет гола и три асистенции, превръщайки се в кошмар за противниковите защити. Въпреки че 34-годишният Кевин Де Брюйне остава „мозъкът“ на отбора, неговата роля е по-умерена след тежката контузия в подколянното сухожилие, което налага по-балансирано разпределение на творческите задачи.
Завръщането на Куртоа и целта пред Гарсия
Важен елемент от възраждането е завръщането на Тибо Куртоа. След конфликтите с предишния селекционер Доменико Тедеско, стражът на Реал Мадрид отново е под рамката, доказвайки защо е смятан за един от най-добрите в света. Белгия винаги е била отборът на пропуснатите шансове – от четвъртото място през 1986 г. до разочарованията през 2014, 2018 и 2022 г. Сега Руди Гарсия разполага с всичко необходимо, за да превърне този индивидуален талант в колективен успех, а наличието на играч от калибъра на Доку дава на феновете основателен оптимизъм за дълъг поход в турнира.